|
Mузи
Според гръцката митология музите са 9 дъщери на Зевс и Мнемозина, покровителка на изкуството и науката. Калиопа (сладкозвучна), музата на епическата поезия и изобщо на науката, най-възрастната от 9-тте музи. Тя е майка на тракийския певец Орфей. Нейните атрибути са плоча или свитък и калем. Другите 8 музи са: Талия (цветуща) - муза на комедията. Тя е жена на Аполон, изобразявана с комическа маска в лявата ръка и с овчарска гега в дясната на главата с лавров венец. Урания (небесна) - муза на астрономията, Мелпомена (пееща) - на трагедията и театъра, Полихимния (богата с хвалебствени песни) - химническата поезия, първоначално муза на танца, по-късно и на пантомимата. Изобразява се забулена, без атрибути. Евтерпа (услаждаща) - на музиката и лирическата поезия, изобразявана е като млада жена с двойна флейта. Клио (прославяща) - на историята, изобразявана като Калиопа със свитък от папирус или пергамент и калем. Ерато (обична) - на любовната поезия. Нейн атрибут е лирата. Терпсихора (обичаща танците) - на танца. Изобразява се с лира и плектрон в ръце.
Егеида
Многолюдните градове в древна Гърция и Мала Азия, където се раждат легендите и митовете за великите герои и богове, разказите за кръвопролитната борба между троянците и гърците, възпята от лирата на Омир... Преди 100 години всичко това изглежда като поетична измислица на елините, чиста фантазия. Реалната история на гърците, а заедно с тях и на цялата европейска цивилизация започва от епохата, посочвана от античните историци - XII в. пр. н.е.
Господари на морето
Гигантския дворец на царете на Кносос са главен център на могъщата критска държава, средище на административния, художествен, стопанския и политически живот. Площа на двореца-лабиринт достига 16 000 кв.м. Стените са украсени с изумително майсторство с фрески, осветени от светлини кладенци - шахти, които минават през цялото здание отгоре до долу. До двореца са разположени монументалните гробници на владетелите на Крит, а също и жилища на аристокрацията, които в миниатюра повтарят царския дворец. В двореца се помещават многобройни занаятчийски работилници на забележителните критски майстори.
Египетската, месопотамската и индийската цивилизация се раждат в долините на велики реки. Но цивилизацията на Крит, възникнала на острова по много неща се отличава от тях. Главната разлика се състои в това, че критската държава е морса държава.
Още през каменния век започва строителството на морски кораби и далечни плавания по Егейско море. По време на разцвета на Критската държава флотът на владетелина на Кносос нямал равен на себе си в целия древен свят.
Благодарение на мощния флот владетелите на Крит могат да разпостранят господството си върху заобикалящите ги страни. Но подтиснатите народи събарят господството на критяните и с "огън и меч" минават през владенията на деспотите. Гръцките ахейски племена нахлуват в Южна Гърция, стигат го Крит и разгромяват градовете му. После варварите усвояват културата на победените, като поставят основите на елинската държава.
Великите богове на Елада - гръмовержеца Зевз, Хера, Посейдон, Дионис, Артемида - са богове от пантеона на ахейците, наследници на критската цивилизация.
Елена
Някога славния герои Тиндарей бил изгонен от своето царство от Хипокоонт. След дълги скитания той намерил убежище при Тестий, царя на Етолия. Цар Тестий обикнал героя и му дал за жена прекрасната своя дъщеря Леда. Когато великия Зевсов син Херкулес победил Хипокоонт и убил както него, така и всичките му синове, Тиндарей се завърнал с хубавата си жена в Спарта и започнал да царува там.
Леда имала четири деца: прекрасната Елена и Полидевк били деца на Леда от Зевс, а Клитемнестра и Кастор били деца на Леда и Тиндарей.
Елена била извънредно красива. Славата й се носела по цяла Гърция. Много кандидати имало за ръката на Елена. Тиндарей обаче не искал да я дава на никой, защото се опасявал че другите кандидати от завист към щастливеца ще започнат борба с него и ще възникне голяма разпра. Най-после хитрият Одисей дал на Тиндарей съвет. Нека Елена сама избере на кого да стане жена, а всички кандидати да дадат клетва, че никога не ще дигнат оръжие срещу този когото избере Елена.
Всички кандидати положили клетва, а Елена си избрала хубавия син на Атрей, Менелай. Оженил се Менелай за прекрасната Елена. След смъртта на Тиндарей, той станал цар на Спарта. Менелай не подозирал колко беди ще му докара бракът с прекрасната Елена.
Когато титанът Прометей открил великата тайна, че от брак на Зевс с богиня Тетида щял да се роди син, който ще бъде много по-могъщ от баща си, той посъветвал боговете да дадат Тетида за жена на Пелей. Така решили боговете, само едно условие поставили те: Пелей трябвало да победи богинята при двубой. Отишъл тогава Пелей в пещерата, в която почивала Тетида. Укрил се и зачакал. Изплавала Тетида от морето и влязла в пещерата. Пелей се хвърлил върху нея. Тя се мъчила да се изтръгне, но Пелей не я пущал. Богинята била победена.
Боговете шумно отпразнували сватбата им. Единствено богинята на раздора Ерида не участвала в сватбеното тържество. Тя се скитала спотаила дълбоко в сърцето си обидата. Най-сетне Ерида се сетила как да си отмъсти. Тя взела една ябълка от градината на Хесперидите.Само две думи били изписани на нея-"На най-хубавата". Тихо се приближила Ерида към тържествената трапеза и оставила ябълката. Боговете видели ябълката и прочели надписа.Веднага възникнал спор между трите богини- Хера, Атина и Афродита. Богините се обърнали към Зевс и искали да разреши спора. Зевс казал на Хермес да заведе богините в околноста на Троя.Там спора трябвало да разреши сина на троянския цар- Парис. Стигнали богините при него, но той не можел да реши коя от тях е най-хубава. Хера и Атина му обещтавали слава и богатство, но Афродита му обещтала за жена хубавата Елена. Не мислил много Парис след като чул обещанието на богинята и дал ябълката на нея. Оттогава Парис станал любимец на Афродита. Хера и Атина намразили Парис и Троя и решили да погубят целия народ.
ПАРИС ОТВЛИЧА ЕЛЕНА
Изминало много време, откакто Парис се завърнал в дома на баща си Приам. Като че ли промяната, която станала в живота му, го накарала да забрави за дара, който Афродита му обещала, когато отсъдил за нея ябълката. Сега той бил царски син, а не обикновен пастир. Но Афродита сама напомнила на своя любимец за прекрасната Елена; тя му помогнала да построи великолепен кораб и той се приготвил да отплава за Спарта, където живеела Елена. Когато пророчицата Касандра видяла как се отдалечава бързоходния кораб на Парис, обзело я отчаяние. Като протегнала ръце към него извикала:
"О, горко на великата Троя и на всички ни! Виждам свещения Илион обхванат от пламъци, лежат потънали в кръв, повалени в праха неговите синове. Виждам чужденци да отведждат в робтсво плачещи троянски жени и девойки."
Така плачела Касандра, но никой не я слушал. Никой не възпрял Парис.
А Парисовият кораб плавал все по-далеч. Той отминал богатата Фтия, Саламин и Микена, където живеели бъдещите му врагове, и стигнал най-после до бреговете на Лакония.
Менелай посрещнал топло Парис и Еней. В чест на гостите той уредил богата трапеза. По време на угощението Парис видял Елена. В захлас я гледал той. И Елена била пленена от красотата на Парис.
Изминали няколко дни. На Менелай се наложило да отпътува за Крит. Той нищо не подозирал. Когато заминал, Парис тозчас решил да се възползва от неговото отцъствие. С помоща на Афродита той склонил с нежни думи прекрасната Елена да избяга с него в Троя. Тя отстъпила пред неговите молби.
Парисовия кораб напуснал устието на река Еврота, откарвайки богата плячка. Три дни плавал корабът под закрилата на Афродита и благополучно пристигнал до троянските брегове.
МЕНЕЛАЙ СЕ ГОТВИ ЗА ВОЙНА СРЕЩУ ТРОЯ
Щом прекрасната Елена напуснала Менелаевия дворец, боговете изпратили вестителката Ирида при Менелай на остров Крит за да му съобщи за сполетялото го нещастие. Обзело го страшен гняв след като се прибрал в Спарта и видял, че Елена го е напуснала и всичките му богатства са задигнати.
Менелай веднага се посъветвал с брат си Агамемнон. Той веднага казал да се съберат всички герои, които му обещали, че в случай на беда ще му помогнат.
Мнозина герои решили да участват в този поход срещу Троя. Сред героите били аргоския цар Диомед, Паламед-мъдрия син на евбейския цар, царят на Крит-Идоменей, Херкулесовият приятел Филоктет. И още много други взели участие. В похода трябвало да се застави да участва и царят на Итака- Одисей, но той не искал да напусне жена си Пенелопа и сина си. Затова се опитал да хитрува като се престорил на побъркан, но Менелай, Агамемнон, Нестор и Паламед веднага разбрали че лъже и Одисей нямало как да не се съгласи да тръгне в похода срещу Троя.
Героите на древна Гърция
|
Агамемнон - цар на Микения (северната част на Пелопонес)
Аякс- той е един от героите свързан с Троя. В Илиада е възпят като втория похраброст след Ахил
Ахил - той е централната фигура в древногръцката митология, свързан с Троянскатавойна. Бил е безсмъртен. Имало е само едно място, където ако бъде прободене можело да умре. Това е била петата му.
Акастус - син на цар Пелиас
Амфиарус - пророк
Аргус - строител на Argo
Астерикс
Атaланта - единствената жена , велик ловец
Хилас - приятел на Херкулес
Идас - син на Афареус от Месин
Идмон - син на Аполон
Джеисън - капитан на кораб
Мелампус - син на Посейдон
Пелей - мирмидонец
Пенелей - от Боотия
Хектор - участник в Троянската воина, син на цар Приам, цар на Троя и Хекуба.Той е убит от Ахил
Херkулес - той е син на Зевс и смъртна майка. Притежавал е невероятна сила и физическаспособност
Одисей - цар на Итака
Орфей - той е известен с любовта си към Евридика. Най-добрия музикант
|
Ахейците
Гърците възприели финикийската азбука вероятно през IX век или началото на VIII век пр. н. е. Най-старите азбучни надписи датират от втората половина на VIII век пр. н. е. като приспособили за своите потребности остроумното фонетично записване, намерено от финикийците, гърците въвели в него един нов елемент - записване на гласните. Навярно не е случайно, че първите две литературни произведения "Илиада", "Одисея" сега се датират от повечето учени през IX век или по-скоро през VIII век пр. н. е., когато гърците започнали да си служат с азбучно писмо.
В поемите на Омир са намерили отражение микенската епоха, времето от 1200 г. пр. н. е. до йонийското преселване. От микенско време е споменато у Омир оръжие от желязо или бром, дворци, вещи, военни обичаи. Втория период е дал сведения на Омир за изгарянето на труповете, споменавания за Египет, сведения за много и различни народи на остров Крит.
Ахейците се спускат на юг в началото на 2-рото хилядолетие пр. н. е. Те заварват население с по-висока култура, покоряват го и възприемат много от неговите обичаи. Към XVIII пр. н. е. коват оръжие от бронз, строят градове.
Разцветът на ахейската сила на остров Крит е между 1400-1200 г. пр. н. е. Най-могъщия град по онова време е Микена. В епохата на разцвета градът притежава мощни крепостни стени. По-късно елините дават митическо обяснение - циклопите изградили тези стени. Наистина загадка е как са били вдигани и поставяни. Затова, че Микена била нещо като столица в равнината на Арголида, говорят и остатъците от големи, покрити с камъни шосета.
Начело на ахейските държави стои владетел /ванакс/, чието върховенство се усеща само по време на война. Почитат го като божество на основанието, че неговия дух-закрилник помага и на неговите подчинени. Опора на власта е съветът на старейшините и народното събрание, в което участват всички воини /лавос/. Около царя и велможите живеят техните приближени. Надолу в обществената стълбица следват няколко категории свободни - богати граждани - търговци, занаятчии /демиургой/ и наемни работници, на най-ниското стъпало са робите.
Български митове и легенди
В българската народна традиция са запазени вярвания за свръхестествени същества, към които човек има повече поетическо или общоезическо отношение. Това са митични същества, които са свързани почти изцяло с природата и са по начало индеферентни към човека. Когато все пак човек ги доближава към себе си, те са представени или приятелски, или са зле настроени. В последния случай те се уеднаквяват с демоните и влекат със себе си съпротивата на човека.
Такива същества са примерно самодивите. Това са най-често очарователни девойки с руси коси, понякога и с крила. Силата им се крие в облеклото. Ако им се отнеме те стават подчинени на човека. То се стои от риза рокля, златна забрадка, зелен пояс и забунче. Тези дрехи имат особености на птиче облекло тъй като са украсени с пера. Според народните вярвания самодивите обитават горите, дивите и планински усои – най-често Пирин, Витоша, Рила и Стара планина. Тези същества владеят кладенците, реките, езерата и могат да спират водите т.е. да предизвикват суша. Самодивите са страстни любителки на музиката, обичат да слушат мелодиите на кавала, затова отвличат овчари при себе си за да им свирят. Обиталищата си пазят ревниво от хората – ако някой пристъпи в тях – той изчезва безследно или се връща неизличимо болен.
Не всички самодиви запазвали девствеността си. Някои имат деца, които къпят в езерата, в речните вирове. Случва се понякога да се омъжат за обикновени хора, но никога не стават добри домакини – често избягват с децата си, като изхвръкват през комина.
Обикновено самодивите се появяват през пролетта и лятото. Обичат много празниците най-вече Великден. Ако някой не зачита тези празници, те го наказват – убиват го, ослепяват го.
Ламята е женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака и кучешка глава и остри зъби. Устата и е толкова широка , че може да глътне човек или добиче. Тялото и е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята е най-често мотив на народните песни и приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някой, за да го изяде.
Въпреки страхотността и някои юнаци излизат на борба с нея и я побеждава, като отрязват главите и. Най–често такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак.
Врагове на ламите са змеевете, млади мъжки същества в човешки образи, с опашка и с крила под мишниците. Долната част на тялото им е покрита с лъскави като злато люспи. Те обитават непристъпни гори и пещери. Названия като Змейова дупка, Змейов кладенец и др. са чести из България. Змейовете се хранят главно с мляко, ядат много бял хляб и пият гъсто вино. Змейовете са приятелски настроени към хората.
Втория вид митични същества имат по-определено демонично естество. Тяхното отношение към човека е враждебно. Те определят съдбата му или атакуват съществуването му. Най-благоприятния случай те съзнателно го щадят, а в най – тежкия жестоко довършват живота му. Поради това, пазейки се от тях по пътя на активна борба, човек лицемерно ги почита и престъпя към тях с дарове за благоразположение. Молитвата му обаче е изключена в отношенията му към тях. Ако има словесен израз, той представлява заклинание, съпроводено с магични действия за отгонване.
Орисници са три женски същества, които ходят винаги заедно по света, посещават домовете с новородени деца и определят съдбата им. Това става в третата нощ след раждането им. Тяхното обиталище е на края на света при слънцето. Видът на орисницата не е типизаран в народните представи. Най-често ги представят чернооки, тънки и високи като едната е на около 18, другата на 25-30 , а третата около 30-35 години. Те са облечени в най-хубавата местна носия. По своето естество орисниците са типично наследство от матриархалната култура.
Болестите са се смятали за демонични същества, които се изпращали от бога, за да наказват хората, заради греховете или, за да събират човешки материал за чудни калета и манастири на бога. Общия им брой е неустановен – 7,12,77. Обикновено това са женски същества, грозни, страшни, нечисти и дрипави. Ето някои от индивидуализираните болести:
Чумата е стара, грозна жена, с дълги несресани коси, дълги костеливи ръце с дълги нокти, облечена с черна, дрипава дреха. Обикновено чумата носи и дете в пелени, което обича да повива във вълна. Носи и списък на хората, които трябва да покори. Удря жертвите си със стрели. Според вярването тя идва не за отделни хора, а тогава, когато има много грешници за избиване.
Въпреки грозотата си чумата обичала чистота, била милостива към старците и вдовиците и не ги убивала. Тя се поддавала и на молби и на благоразполагане.
Шарката (Varicella) е представена от три сестри моми, които единствено между болестите не са грозни. Най-възрастната сестра се нарича едрица, средната – брусница, а третата – ситница. Те са обикновено весели, добреразположени. Нападат децата, които прекарват леко болестта. Много се сърдят когато видят да ври вода или да се коли животно – кокошка, прасе, гъска и др. и да се попарват с вряла вода.
Някои от болестите се подават на омилостивяване чрез нагостяване с прясна пшеничена погача, намазана с мед. Това ястие им се слага зад вратата или пред къщата всяка нощ докато в къщата има болен.
Третата група демонични същества са зле настроените към човека демони, срещу които се взема отрицателно отношение: използват се заклинания и се извършват по-сложни магии за предпазване. На първо място в тази група е дяволът, който по образ и характеристика е напълно библейско наследство, обогатено по пътя на апокрифните и етническите легенди. Изобразяван е с човешко-животинска глава с рога, космато тяло с опашка, дългоноктести ръце и крака: въоръжен е с желязна вила или друго оръдие, за да прави пакост на хората.
Вампир се смята уплатнената душа на умрял човек, прескочен от нещо или умрял от язва или от престарялост. Външният вид на вампира е неопределен: той е като сянка на човек или на някакво животно – куче, котка, кокошка. Излиза обикновено нощем, ходи по полици, тавани, премята паници, измъчва близките си. В характеристиката на вампира влиза и това че той се бои от вода, от тръни, от огън, от светлина. Той е наивен – лесно може да бъде измамен, бои се от вълци, животински череп и от желязо: гръмотевицата лесно го убива. Понякога вампирът може да бъде хванат от особени хора – вампирджии. Те го виждат, хващат, варят го в казан или го убиват като от него остава само пихтия – съсирена кръв.
Гробът на вампирясал мъртвец се познава, ако е хлътнал и ако има дупка. Когато смятат , че някой е вампирясал, за да спрат злодеянията му, разравят гроба му и пробиват тялото с нагорещен кол. Вампирът е също демон познат в старобългарско време и в славянската древност.
На най – ниското стъпало в народната митология стоят вещиците. Смятало се, че това са определени жени от селото, които поради общуване с духове се превръщали на полудемонични същества и се занимавали предимно със зловредна магия. С нея те отмъщавали на неприятни тям лица, създавали свади между съпрузи без причина. Вещиците са преследвани от църковните проповедници. Вярването във вещици е много старо у българите.
В митичния свят на българите има още много митични същества. Те плашат хората и им дават основание да си обясняват едни или други нещастия с техни действия. |